Аз съм гол. И готов за война. Ако тя беше поезия, колко по-лесно щеше да бъде.Ред след ред, строфа след строфа – разходка по великата стълба на литературната мода, за да може съблечения любовник да намери точната дума – мъдрата война. Тази гола богиня, с патрондаш и студен месинг – калибър 7. 62 мм,преминава над нейните гърди.Нейните бедра са толкова меки, толкова бели, и така еластични.Там, опрян на тях, е патрондаша с торбички за пълнители от тежък маслиненосив найлон.Тя е мрак отвътре,но е добре осветена, като статуя в музей, като светилище в храм.Не, тя е модел. Тя е там, чакайки ме да се потопя в хладките и кристални води на нейната чувственост, но аз няма да бъда там за дълго. Трябва да се експедирам навън към пустинята. Освен това, има взвод от загорели копелета чакащи пред вратата, за да участват в тази сладникава помия.



Една картечница M240G стои изправена между нейните крака – добре смазан вал издигащ се на фона на нейната мраморна фигура. Тя стиска цевта в нейната студена, кокалеста ръка,а другата й ръка е на нейното бедро. Косата й е черна и дълга. Гърдите й са напращели и шикозни. Изобщо тя не е девствената Атина. Тя е екипажнообслужената кучка. Тя е налична и мокра за всички новобранци, за да пият от нейните гърди – да пият млякото на лудостта така безразсъдно променено, като романтичен нектар на нейната святост. Тя е жадна за деца. Нейната нежна кожа гори така свободно като бяла фосфориста светлина. Аз съм виждал нейни плакати с различни форми – като жена от военната флота със зелена куртка, с бикини като триъгълен капак. Тя е порнографското увековечаване на нашите мечти за безсмъртие. То е варварско, но дамата е мокър сън за всяко пресметливо младо момче с воден пистолет. Докато момичетата играеха принцеси, ние играехме на полицейско преследване – една игра не по-малко романтична от предходната, но с реални последствия.



Защо търсим безсмъртие в смъртта? Защо младите мъже са толкова готови да умрат за кауза толкова загадъчна? Това е така, защото по време на война ние намираме същото нещо,както когато правим секс. Ние тренираме и се борим толкова упорито за момента, когато цялото ни вътрешното същество е принудено да излезе от нас като кръв и пот. То е като бърза свалка, която ни кара да еякулираме – и защо сме засрамени когато сме свършили? Бойците крещят и се борят в казармите, толкова нетърпеливи да внедрят оловен куршум в сърцето на един Хаджия, но когато сутринта настъпва и всички са смълчани, ние ходим навън с глави на които е закачен срама. Повечето осъзнаваме, че не можем да го върнем. Искам да избягам.

Съсредоточавам се отново върху моята работа. Тя ми кимва с клатещ се пръст. Сграбчвам оръжието от нея и го запращам на пода. Помирисвам екзотичния парфюм от милион планински цветя. Пръстите ми се плъзгат под хладните патрондаши и над нейните зърна, слагайки ги на топлите й гърди. Сърцето ми пулсира в гърлото сякаш ми е за първият ми път. Тя е много по-висока, отколкото си мислех. Поглеждам нагоре за да целуна устните й и виждам, че тя се усмихва. Плъзгам ръцете си надолу към нейните бедра. Тогава откопчавам колана и го хвърлям на пода. Вплитам пръстите си в нейната къдрава коса и я намирам, така мокра и топла. Тя ме плясва през лицето и не казва и дума. Знам това, което иска да ми каже. Нахлувам в нея и използвам всеки мускул от тялото си за да я чукам, но тя не издава и звук. Тя забива ноктите си в моята шия и гръб, както аз бедрата си в нея. Както чифтосването на лъв по природен канал, аз я захапвам докато се освобождавам и след това избутвам нейното изпотено тяло надалеч.

Един превод от еротичното лайфстайл издание C-Spot Magazine

Advertisements