„Неграмотният на бъдещето ще бъде не онзи, който не знае да чете и пише, а онзи, който не познава фотографията.Във фотографията трябва да си бърз, бърз, бърз и пак бърз. Като хищно животно и плячка“.
Анри Картие-Бресон


По мое скромно мнение днес фотографията стана голямото хоби на голяма група хора. Защо ли? Защото фотографията се превърна в ЕГОИЗЪМ. Чрез фотографията ние правим двойно фотоувеличение на егото си. Веднъж , защото се осмеляваме да застанем зад обектива(снимам,правя изкуство,следователно съм значим). И втори път, защото се осмеляваме да натрапим на другите онова, което сме снимали(виж, така аз виждам света).
Да, очите гледат уникално различно. Понякога виждат много, а понякога нищо не виждат. Очите на фотографите виждат дваж по – различно.Най вече заради визьора на фотоапарата- онова малко прозорче, което рамкира действителността. Всъщност визьорът е нещо като цедка на света – минало през нея и дорисувано със светлина, дори и най – уродливото изглежда ако не красиво, то поне естетски грозно. Когато снимаш, за теб грозното не съществува.

Затова все повече и повече се влюбваме в снимането. Ние, въоръжените с дигитални фотоапарати, изобщо не искаме да ставаме гениални фотографи. Просто искаме да снимаме. Просто искаме да гледаме света по – различно. И ако ни мързи, какво по – лесно и по – лениво действие от това да вдигнеш фотоапарат пред лицето си: Стой така! Не мърдай! Щрак!

Статията се посвещава на НИЕ СНИМАМЕ

Advertisements