Ти ме изкушаваш.
Увличаш ме да страдам.
Обичаш ме и ме обличаш.
Знаеш как… 
Страдам, но ме унижаваш
в щастието пак.

Отново ще настъпи мрак.
В душата ти ще поникнат бури.
Нахално ще положиш крак
и аз ще го целувам – да, ще го целувам…
Обичам строгия ти вид…
И също до полуда – ръката ти,
и в нея – строгия камшик.

Обичам и бельото ти, жената в теб,
черни сутиени и въжета около теб.
Обичам също да се моля,
а когато ти поискаш – да мълча.
Обичам все това, което е прекрасно.
Което все още може да се съживи…

Убивай ме, мъчи.
Но в мен е ясно
и както никога преди – 
убивай ме по малко – ласкаво,
защото ти си в неугледна истина
един вълшебен миг…

Advertisements