Скъсаната връзка

Ако можех, скъпа, да се логна

някак си в акаунта нов,

двеста мейла щях да ти изпратя

и атачмънт с моята любов.

Ако можех, скъпа, да конектна

мойто старо четири-осем-шест…

Но е петък… Връзката се скапа…

Тъжен ще играя „Тетрис“ днес…

Ако можех да те видя дигитално

и разходя в твоя source код,

да те зипна, гифна или тифна –

да те имам, в случай че „Abort“…

Но там някъде, в хралупата на нета

гледа през катодната тръба

хакер, който къса ми конекта

и си казва: „Мда… съдба, съдба…

Прости ми, че така съм те измъчвал,

дордето аз – същински каубой –

в салони, барове, бистра и кръчми

се лашках от запой към нов запой.

Прости ми за това, че нямах воля

да кажа „Стоп!“ на всяко питие,

че моят махмурлук жестоко, болно

е разрушавал твойто битие.

Прости ми, че се гмурках най-щастливо

в коктейлите от водка, биричка и джин,

а пък след туй за глътчица загивах,

дордето си загивала всъщност ти.