ОБИЧАМ

Oбичам жените, обичам ги лудо!
Жените приличат на някакво чудо!
Жените ме карат да пиша поема.
Жените ме карат на път да поема.
Жените поемат ме – без да ги карам.
С жените е лесно шест малки да вкарам.
Жените са моя любим шоколад –
Две следи отпред, две следи отзад…
Що пея, бе? Просто си нямам идея!
Тез ноти отвътре ми идват изглежда –
обичам жените – от тяхната вежда,
до тяхното пръстче със нокът изгризан!
Обичам във тях като в къщи да влизам.
Обичам да лягам на тяхната цица.
Обичам и боб да ми сипват в паница.
Обичам лъжите им – толкова сладки.
Обичам и техните тайни тетрадки,
в които разказват за мен и за него.
Оо,историйки сглабят – подобно на “Лего”!
Обичам жените, когато са руси.
Устата обичам, която се муси.
А после шепти и целува вълшебно –
целува на едро, целува на дребно.
И аз се превръщам в оргазмени крясъци.
Превръщам се в стон от побъркващи тласъци.
И става ми толкова кама и сутрешно,
обичам жените – и външно и вътрешно!
Обичам жените и техните фокуси –
грима да оправят, червилото, кока си.
Изкуствени мигли, гърди силиконови –
стотици дьо тени и хиляди фонове…
Толкова средства във секс инвестирани –
обаче, признавам, го правят с разбиране!
Обичам жените със поглед премрежен,
обичам играта на силен, но нежен.
Обичам жените със ген флиртаджийски.
Приятелки първи с езичета змийски…
Обичам жените да черпя със уиски –
обичам ги крейзи, и секси, и риски!
Звездите с онуй романтично мъждукане.
От първото здрасти до второто чукане!
Обичам страстта да е още зелена,
обичам с любов да говорят за члена.
С онези редовни лъжи в дължините…
Дори и да пукна – обичам жените!
Обичам ги мокри, обичам ги голи,
обичам жената за още да моли,
и с вик любовта да превръща във течност!
Обичам ги днес.
И утре.
И вечно.