„Една потна дупка, пълна с блъскащи се и позиращи кретени“

Чарли Брукър

Реших да посетя моден нощен клуб в събота вечер. Във въпросната вечер обаче моя ефектна приятелка беше там, за да „направи впечатление” и бе поканила мен и други свои познати, любопитни да узнаят какво точно включва „правенето на впечатление”. Оказа се, че това е седене и пиене на безплатно шампанско или просто казано: мотаене.

Усетих, че на моите 40 години очевидно съм стар и не хващам окото. Отношението към мен бе странна смесица от съжаление и отвращение. Твърде стар съм, за да се забавлявам, укорих се аз. После си спомних, че винаги съм се чувствал така в нощните клубове. Дойде времето, в което трябва да спра да се преструвам!


Убеден съм, че всъщност никой не харесва клубовете. Това е една конспирация. Казано ни е, че те са супер и че само „мухльовците” не ги харесват. А никой в нашия жалък и малък сапунен мехур не иска да бъде оприличаван на „мухльо”. Това е като да бъдеш официално признат за нищожество пред обществото. И тогава, под команда, слагаме изкуствените си усмивки и тръгваме!

Клубовете са отблъскващи. Клубовете са претъпкани – необяснимо скъпи пещи с лепкави стени. Пак там, най-новата идиотска музика раздира влажния въздух толкова силно, че трябва да говорите с мегафон или с по една дума. Откакто забраниха пушенето, ароматът на цигарен дим е заменен от смрад на пот и гел за коса.Това ли кара хората да обичат 

клубовете? Никой не ги обича.

Хората просто обичат дрогата. Наркотиците обезсмислят местонахождението ни. С достатъчно кетамин можете да имате най-хубавата нощ в живота си, гърчейки се на който и да е под.Защо изобщо се напъвате да ходите на клуб?„Защото можете да свалите някого”, е обичайният отговор. Наистина? Ако това е единственият начин да си намерите партньор – тресейки се като отчаяно животно, то вие не би трябвало изобщо да си търсите половинка.Вие сте кретен,вашата порода трябва да бъде кастрирана.Седем часа подскачане в адския пулсиращ бункер, възнаградени с шестедесет и четири интимни тласъка с някой, който ще хърка на възглавницата ви до единадесет часа сутринта, чорлав, примигващ като котка, пила валериан и миришеща на салам? Струва ли си? Защо просто не си стоите вкъщи, за да си биете шамари? Ще е по-забавно, отколкото ходенето на клуб. 


Както и да е, да се върнем на моята съботна вечер. Други две неща ме поразиха: първо, съвсем очевидно всички бяха прекарали дълго време в работа върху перфектната си външност. Чувствах се некомфортно, че съм без „грим”. Всички бяха роби на своята несигурност и чуждото мнение. Тези хора са попаднали във водовъртежа на борбата със собствената си несигурност. Второто нещо, което беше плашещо. Всички те се снимаха. Всъщност, това беше единственото нещо, което правеха, докато се мотаеха в скъпите си дрехи и си играеха с телефоните и фотоапаратите си. Кадър след кадър, като че ли се нуждаеха да докажат собсвеното си съществуване – точно тогава, точно там, точно в този момент. Това беше причината да бъдат там. Танците бяха малко, само гримаси и дискотечни светлини. Това е модерното. Клубовете винаги са били ужасни и скучни, но какво ли са правили тези хора преди ерата на телефоните и дигиталните фотоапарати? Вече не е достатъчно да се преструвате, че се забавлявате в клуба, театърат трябва да продължи и във вашата галерия.Една безкрайна изложба, в която милиони стараещи се кретени се опитват да бъдат кой от кой по-страхотни.Нека се забавляват! 

След двадесет години същите тези хора може би ще стоят затрупани със скелети до кръста в токсична следядрена околна среда и ще танцуват в битка за последната чаша вода. Вероятно те ще са достатъчно мъдри да се насладят на тези безгрижни моменти, докато ги има. Дори и ако само се преструват.



Ooh La La – Goldfrapp

Advertisements